Дванадесет неща, на които ме научи животът в Германия…

Дванадесет неща, на които ме научи животът в Германия…

Преди три години направих важна крачка в живота си – заминах да следвам в Мюнхен. Вече почти на финалната права и готова да затворя тази страница от живота си, се обръщам назад, превъртам внимателно лентата и се замислям какво научих, какво ми даде и за какво съм благодарна на живота си в чужбина. Ето и част от нещата..

  1. Станах по-самостоятелна

Още от гимназиална възраст се налагаше да се справям с голяма част от всекидневните задачи сама, може би именно заради това заминаването в чужбина не беше толкова екстремен шок за мен, какъвто е случаят при голяма част от младежите. И все пак… чуждо място, нова култура и среда, език, който уж владееш, ама не съвсем – стресът си е на лице и е неизбежен.

Още първата седмица осъзнах, че оттук нататък, ща – не ща, ще се наложи да се справям сама с неволите на живота… Работа, финанси, чистене, готвене, абе на кратко: Welcome to adult life!

  1. „Отворих си капаците“

Едно от най-ценните неща за трите ми години прекарани в чужбина и една от причините, поради която смятам, че всеки млад човек трябва да стегне куфарите и да се отправи към Терминал 2…на Еразъм, на бригада, за работа или образование… Защо ли?
Животът в чужбина отваря хоризонтите. Открехваш малкото правоъгълно прозорче на светогледа си и пред теб се разтваря един цял нов свят, в пъти по-обширен от досегашния… и няма как да е другояче – среща с други култури, други езици и хора – връщаш се преобразен!

  1. Пропих бира

Е, ако на това не се бях научила в Германия, не знам. Хич не обичах бира, чудех се как изобщо някой я пие (аз я използвах само за печеното пиле). Вече изпивам един мас (1 литър бира – тук не се лигавят хората) като стой, та гледай. Ein Prosit!

  1. Подобрих немския си език

Завърших „елитна“ немска гимназия (тук се смея, докато го пиша) със сертификат в ръка и никаква представа, че грам хабер си нямам по немски. Е, разбрах го още първия ден в университета, когато професорът все едно ми говореше на китайски. Накратко се случи това:
15-ти октомври (спомням си добре датата), първи ден в университета и първа лекция в живота. Полутах се малко, докато намеря залата, след като се справих с тази задача, влезнах и се озовах в огрооомно помещение, вече препълнено със стотици (буквално стотици) студенти. Първото, което ми направи впечатление, освен че всички бяха светли и руси, беше, че всеки имаше MacBook пред себе си (а пък аз, старомодната, до последно си ходех с тетрадка и писалка). Поогледах се и седнах на първите редове, не за друго, ами съм си кьорчо. Професорът (беше по биохимия, спомням си!) влезна, представи се на две – на три и започна да преподава. Слушах концентрирано да разбера какво приказва, хванех ли нещо от шифера, го записвах бързо, да не го забравя. Лекцията свърши, имах написани 6-7 реда: Ура! ..когато обаче видях, че хората от двете ми страни са изписали 2-3 страници, разбрах, че съм го загазила яко. Ха…
Естествено, както с всяко друго нещо, човек свиква, отпуска се и се учи. Вече дори бълнувам на немски (ужас)… и все пак… немския е толкова гаден език, че дори и 50 години да остана тук, пак ще ми е труден.

  1. Преоткрих себе си

В Германия открих/преоткрих доста неща от себе си и черти от характера си, които не ми бяха познати дотогава. Страстта към готвенето е именно една от тях.

  1. Разбрах, че мога и с 2 и с 200

Ха, и то буквално! Това са едни от моментите, в които наистина не знаех дали да плача, или да се смея..
Една седмица до заплата, 2 евро в картата, мама я няма да те нагости… единственото, което ти остава, е да си купиш кило моркови, кора яйца, да отвориш скътаното бурканче с домашна лютеница и да чакаш the payday, а дойде ли той, отрупваш цяяялата маса с храна и вдигаш тих банкет, че си оцелял и този месец. И макар да звучи малко крайно, съм сигурна, че почти всеки студент го е преживял. Благодарение на това обаче се научих…

  1. ….да се радвам и ценя малките неща в живота!

Банално, сладникаво, изтъркано, но факт! Поглеждайки назад, осъзнавам, че с времето материалното човече в мен все повече избледнява. Естествено като човешко същество, и особено като жена, се радвам да си купя нова дрешка (обикновено за спорт), грим и прочие, но по-скоро се научих да го приемам за битова необходимост, а не като емоционален booster. Един малък жест, мила дума, знак на внимание, среща с любимите хора –  това са неща, които си заслужават и които всъщност те правят щастлив. А ти зарадва ли някого днес?

  1. Връзките и отношенията от разстояние SUCK

Тук няма какво да добавя.

  1. Започнах да се адаптирам бързо

…което си е съвсем естествено. След като веднъж си се сблъскал с несгодите на непознатото и си ги преодолял, си способен бързо да се справиш и адаптираш във всяка нова непозната ситуация, ново място, работа и т.н.

  1. Станах гражданин на света

Нещо от чара на живота в чужбина е, че границите на възприятието ти са вече отворени. Срещаш се с толкова нови и различни хора, научаваш нови езици, покоряваш нови места, вкарваш се в безброй приключения и се чувстваш свободен да поемеш във всяка една посока.

  1. Израснах като личност

Може би най-важното за тези 3 години. След десетки несгоди, разочарования, ред сълзи, ред сополи, болезнени, или не чак толкова уроци, се обръщам назад и осъзнавам, че момичето, което буташе куфари към Терминал 2 преди 3 години, се е трансформирало в по-добра своя версия.

  1. Разбрах, че искам да живея в България

Последно, но на първо място! Животът в чужбина определено ме накара да ценя родното и дома още повече. Цениш природата, цениш семейството, цениш храната и обичаите. Всичко става по-мило и свидно.
И в този ред на мисли  един до болка познат разговор:
– И какво, като завършиш накъде?
– Ами, мисля да се прибера в България.
– Е, ти пък, какво ще правиш тук, я си стой по-добре в Германия.

Стой си ти! Аз искам да се върна при раздрънканите автобуси, киселите баби в метрото рано сутрин, разхлопаните софийски плочки в дъждовно време и ужааасните невъзпитани шофьори.
….Животът в чужбина дава много, учи на много, отваря много възможности, но не може да ти даде най-важното – онова топло чувство, което изпитваш, когато се прибереш – чувството, че си си у дома! А то няма цена! И колкото и романтично да звучи, е така. Но за да го разбереш истински, трябва да  „избягаш“, иначе просто си говориш празни приказки.

И не казвам, че нашето е най-хубаво, съвсем не е, но е най-хубаво за мен и за много други млади хора, които решават да се върнат… за да търсят мястото си там, откъдето са дошли, да се опитат да не са на това дередже и да докажат, че трябва да може и другояче… и може би са луди, но те лудите са живи и въртят света… а и в крайна сметка, ако уцелят късата клечка, пътищата вече са отворени за смяна на курса!



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *